Миксер Neve в Capitol Studios

Кратка история на миксирането – миксинг инженер (звукорежисьор)

Няма документирана информация кой е първият опит за миксиране на аудио, следователно едва ли е имало личност, занимаваща се специално с миксиране преди 50-те години на ХХ век. От друга страна, техническото ограничение на оборудването не е позволявало допълнително обработване и баланс на звуковия сигнал.

1. Миксиране от началото на ХХ век до 50те години

Първият запис на класическа музика е направен на 29.06.1888 година от полковник George Gouraud (отговорник за продажбите в Англия на Едисон) https://infostory.com/2011/06/29/first-classical-music-recording/. Той е записал в Лондон изпълнение на хор от 3000 човека част от „Израел в Египет” на Хендел върху восъчен цилиндър, като е отстоял на разстояние повече от 100 метра.

Солисти, групи и оркестри са имали възможност да записват директно само през 1 или 2 микрофона, като самите те са изграждали баланса, а по този начин и микса на живо. Запис в реално време има преимущества и недостатъци, като от съвременна гледна точка недостатъците са повече. Грешката на един изпълнител води до допълнителни изсвирвания на пиесата/песента от абсолютно всички в състава. От музикантска гледна точка, това води до абсолютна предварителна подготовка и стремеж към перфекционизъм. Трудността в достигане на баланс в дадено изпълнение е правопропорционална на числеността на изпълнителите, които участват в изсвирването. Следователно поддържането на баланса между участниците в комбо състав е много по-лесна задача, отколкото в един голям джазов оркестър. Ролята на звукооператор при големите джазови оркестри, като тези на Duke Ellington, Glenn Miller и Charlie Barnet са изпълнявали самите диригенти. Това се е случвало с различното разположение на групите инструменти и различната динамика, спрямо микрофона, чрез който се е записвал аудио сигнала.

В своята книга „The Mixing Engineer’s handbook” Bobby Owsinski

(Owsinski, Bobby. The Mixing Engineer’s handbook. Boston, 2006, p. 3) дава кратка история на процеса миксиране:
”Ясно за всеки, занимаващ се с миксиране, е че процесът се е променял през десетилетията, но как и защо не са така очевидни. В ранните дни на записи през 1950те (аз бих казал до 1950те) не е имало истинско миксиране, тъй като записващия носител е бил моно и най-много са се използвали 4 микрофона. Разбира се, през годините, записването се развива от запис на непроменен музикален материал до изкуствено дозаписване, благодарение на иновативня процес Sel Sync (Selective Synchronous) (http://www.mixonline.com/news/facilities/ampex-sel-sync-1955/367111 15), показан през 1955 година. Наличието на повече и повече писти на магнетофонната машина, създаването на по-големи и по-големи конзоли (миксери), което пък довежда до компютърна автоматизация и връщане на запаметени настройки, за да се управляват конзолите, захранвани с повече писти.

Всичко това не само променя

неизбежно философията на миксиране, но променя и начина, по който един инженер слуша и мисли. Според Eddie Kramer (инженер на Jimi Hendrix, Led Zeppelin, KISS и други), ”Когато започнах, всичко беше 4 писти, така че ние започвахме да записваме по съвсем различен начин, отколкото хората сега. Моето обучение в Англия беше за щастие с някои от най-големите на деня, които можеха да запишат симфоничен оркестър, да се върнат в студиото, после да запишат джаз или поп сесия. Под ръководството на Bob Auger, старши инженер в Pye Studios, той и аз правехме класически албуми с 3 пистов Ampex магнетофон, 3 Neumann U47 (микрофони) и малък миксер с 3 канала. Точно заради това обучение, по-късно аз правех звука на рокендрол групите да е по-голям и по-добър, отколкото бе. Най-важния факт е, че ние разполагахме с наистина ограничен арсенал от инструменти, с изключение на EQ, компресия и лентов дилей. Това беше.”

2. Миксиране през 60-те (мултитрак)

Периодът на 60те години на ХХ век е важен с навлизането на мултитраковия запис (многопистов). Въпреки че го наричаме многопистов, реално пистите са били две – лява и дясна. В началото на това десетилетие, George Martin записва и миксира The Beatles моно. Това е така, защото много малко от публиката, която слуша тази музика вкъщи, разполага с друго, освен моно радиоприемник или моно грамофон. Записът е правен на два пъти – първоначално се записват инструментите, а след това на другата писта гласът. Така миксирани, песните са оптимизирани за моно звучене. Чак към 1966 година George Martin ремиксира някои от песните за стерео, като музикантите дори не посещават студиото. Това води до една странна стерео картина – инструментите звучат в ляво, а гласът “излиза” от дясната колона, оставяйки една странна за нашите уши сонична празнота по средата. Дори и по-късно, когато навлизат 4 пистовите магнетофони, много рядко ще се чуе нещо по-различно, например някоя китара да се появи в дясно или хармонията да е в ляво.

3. Запис и миксиране след 70те години на ХХ век

Английският ЗР (звукорежисьор) Andy Johns, който е чиракувал при Kramer и има наистина много кредити с The Rolling Stones, Led Zeppelin, Traffic, Van Halen и други, отива една стъпка по-нататък. ”Знаеш ли защо Sgt. Pepper и Are You Experienced звучат толкова добре? Почти по-добре, отколкото можем да го направим сега? Защото когато правиш 4 към 4 (прехвърляш запис от една 4 пистова към друга 4 пистова), миксираш заедно в реално време. Има микс върху 2 писти на втората 4 пистова, после записваш отново свободните писти и правиш същото. След като си направил звука, който искаш, записваш и после само регулираш мелодиите. В днешно време, защото имаме лукса на компютъра и виртуално неограничен брой писти, не мислиш вече по този начин” (зOwsinski, Bobby. The Mixing Engineer’s handbook 16).

И наистина, когато има повече налични писти

и нещата се записват на стерео (а вече и на 5.1 и повече), акцентът се променя от ”закотвяне” на баса към големия ритъм на барабаните като фокус. Това е така, тъй като типичното записване на барабани с 1 микрофон вече се прави с микрофони на всеки барабан (моя бележка – а и на комплекта като цяло, както и стайни микрофони), Конзолите могат да имат много микрофонни входове и много писти за запис. По този начин комплекта барабани се разпростират на 6-8 и дори повече писти и можеш да се концентрираш на тях по време на миксирането, а не както преди – премикс заедно с баса върху една или две писти. Барабаните не се мислят като друг инструмент равен на баса. Сега барабаните се нуждаят от повече внимание, защото изпозлват повече писти. От този момент (около 1975 година), благодарение на широко разпространения стандарт от 24 пистови магнетофони и конзоли, миксирането се променя завинаги. За добро или лошо, миксирането е променено в това, което е днес.”

От 70-те години започва

бързо развитие на звукозаписната техника, която води и до усъвършенстване на миксерите, звуковъзпроизвеждащата техника и периферията от ефекти (апаратура) за мискиране. Многопистовата технология започва от 4 писти, след което постепенно се удвоява, за да достигне до големите 24 пистови магнетофони (в края на 60- те и началото на 70-те години, като става стандарт в големите професионални студия през 70-те и 80-те години.), при които е възможно запис на различни инструменти на всяка писта. При грешка на някой от музикантите, вече не е необходимо цялата група да свири отначало, а само сгрешилия. Огромни за времето си 24 и 48 канални миксери, с няколко субгрупи дават възможност за различно компресиране на групи инструменти, различни ривърби и т.н. Цената е убийствено висока и много рядко някой независим инженер би си позволил такава инвестиция. Цените за запис са също високи, което води и до голяма конкуренция между групи и музиканти, за да се доберат до издателски договор с някоя звукозаписна компания, която би платила тази сума за студиен албум, който после би се продавал с успех. От друга страна това дава шанс на някои изпълнители да направят противоположното.

Брус Спрингстийн издава своя шести албум “Небраска” през 1982 година.

Кое е уникалното на този албум? Той е записан на 4 пистов касетен рекордер “Portastudio”. Композиционно той е много примитивен – повечето песни са с по три акорда, има акустична, електрическа китара, мандолина, хармоника, орган, синтезатор. Тези записи са били предвидени за демо, което Спрингстийн дава на звукозаписната компания. Уникалното е, че след направените студийни записи, всички решават, че суровия звук, записан на касетките звучи много по-автентично и емоционално и решават да издадат тях, вместо студийния запис. Този албум е един от най-високо ценените в неговия репертоар. Показателно в тази случка е, че един ЗР трябва наистина да улавя и предава емоцията и чувствата на песента и изпълнителя.
Eurytmics записват и миксират своя световен хит Sweet Dreams (Are made of this) на 8 пистов половин инчов TEAC магнетофон. Историята, която може да се прочете в самостоятелните автобиографии на двамата членове на дуото – Annie Lennox (https://www.amazon.com/Annie-Lennox-Biography-Ellis-Southerland/dp/0711991928) и Dave Stewart (https://www.amazon.co.uk/Sweet-Dreams-Are-Made-This/dp/0451477685) звучи като в приказка.

Dave се облича като бизнесмен,

взема чанта и слиза в местната банка, като успява да вземе кредит за закупуване на инструменти. Отпускат му 7000 паунда през 1982 година и дуото записва целия албум в таванско помещение. Използват два синтезатори, дръм машина, микрофони… Поради малкия брой канали и писти, при миксирането Ани пее вокали директно, без да бъдат записвани предварително. Eurytmics постигат първо място от двете страни на Атлантика с тази песен и са едни от пионерите на synth pop стила.
През осемдесетте години на 20-ти век се появяват технически новости, които дават началото на дигитализацията. Ще изброя само някои – стандартизирането на MIDI (Musical Instrument Digital Interface), Atari 1040 – първият компютър с вградено MIDI, Yamaha DX7, семплерите на AKAI….
Въпреки, че протоколът на MIDI в началото е много лимитиран, наличието на компютър в системата позволява контролирането на до 16 инструмента едновременно. Освен изсвирване на нотите през MIDI, може да се контролира и динамиката им.

Майкъл Джаксън записва албума Thriller,

който е продуциран от Quincy Jones и миксиран от Bruce Swedien на Harison конзола. Това е най- продаваният албум в света. Това десетилетие е характерно с популярността на много имена в различни стилове музика – от хард рок, през реге, диско, поп.

90-те години довеждат до еволюцията на цифровата техника. Навлизат нови софтуерни програми, като най-големите са Logic и Cubase, появили се през 80-те като MIDI секвенсърни програми. Digidesign след време променя името си на Pro Tools – софтуерен лидер в музикалната индустрия днес. Навлизат MIDI интерфейси, които вече позволяват повече входове и изходи. Така например Studio 4 (все още мое притежание) разполага с 8 входа и 10 изхода. Имайки предвид, че 1 вход е 16 миди канала, този интерфейс позволява едновременен контрол на 160 миди писти (инструмента) чрез един компютър. Компютрите стават все по-мощни и Logic интегрира и аудио дял, като по този начин може да се миксира аудио и миди, давайки на ЗР по-добър поглед (визуално) върху музиката. Yamaha произвежда първия четири пистов 16 битов хард диск рекордер. Секвенсъри, нови синтезатори, нови дръм машини……Това води и до бум в развитието на електронната музика – хаус, техно. Песните са бързи, което води до специфични стандарти при миксирането. Хип Хоп музиката навлиза все по-агресивно, като ЗР трябва да се съобразяват с голямата енергия, която рапърът предава по време на записи.

4. Началото на новото хилядолетие

Началото на 21 век е и начало на голямото развитие на домашните студия. Почти всеки може да си позволи компютър, някакви монитори, микрофон. Самопродуцирането е нещо обикновено. Правилата, ако съществуват такива, се нарушават. Това, което се е смятало за нововъведение (гласът на Cher в песента Believe) вече е нормално.
Трябва да отбележа, че към днешна дата, ЗР се завръщат към аналоговото оборудване, създавайки ”хибридни” студия, съчетавайки дигитално с аналогово оборудване.
Повдигнатият проблем за „самопродуцирането“ всъщност изисква все по-активно внимание към обучението (формално и неформално) и към самообучението, за да не се допуска масовата употреба на некачествени в художествено и техническо отношение звукови продукти. Както ще се види в следващата глава, процесът на миксиране се включва в една сложна верига от творчески и технологични дейности, които изискват компетентности от различен характер и порядък. Именно това прави толкова актуална необходимостта от разработване на темата за звукозаписа и, в частност, на миксирането.

Оценете
Кратка история на миксирането на музика