Споделете в
5/5 - (3 votes)

Музикален фолклор на Северозападна България

Музикалнофолклорната култура на населението от Северозападна България, въпреки богатството на местния стил, носи отпечатъка на известно влияние от съседните страни – Румъния и Сърбия, което се е отразило предимно по отношение на бързото отмиране на фолклорната традиция, главно на обредния цикъл, явление, наблюдавано през последното столетие. Северозападна България като територия на съответния диалект обхваща приблизително селищата в Дунавската равнина на изток от българо-югославската граница, на юг от р. Дунав, на запад от р. Вит и на север от линията Берковица-Враца-Ябланица.

Музикалнофолклорният стил на Северозападна България

носи спецификата на едногласното изпълнение. Единствено изключение се забелязва в някои Белоградчишки села, в които е жива традицията на двугласното пеене. В тях една певица пее първи глас, а една или две – втори. По строеж на двугласа с исов втори глас и еднообразна мелодична линия, както и по маниер на изпълнение се забелязва близост до шопския двуглас. Съществува предположение, че тази малка двугласна територия е своеобразно продължение на двугласната практика на населението от югозапад. Поради сравнително бързото отпадане на обредната традиция в Северозападна България коледните песни са почти на изчезване, както и пазарските. Сред пазарския репертоар се открояват характерни мелодии с подчертано стеснен тонов обем, еднообразно интонационно и примитивно ладово развитие, в което може да се търси остатък от спецификата на една по-стара музикалнофолклорна култура.

От населението на областта има записи на мелодии във връзка с обичая кумичене, напяване на пръстените (свързан с Нова година, Васильовден), ,,ойдалалия” през Сирни заговезни, св. 40 мъченици, Благовещение, Гергьовден, Великден, Пеперуда, Герман, Кръсти (за дъжд). Интерес предизвикват песните, свързани с обреда Герман, който е получил разпространение главно в Северна България, особено много в селищата на Северозападна България и край р. Дунав.

Сватбените песни

отразяват почти пълната картина на целия театрален ритуал, свързан с основните моменти на обичая. Те се обособяват в самостоятелна група със специфични музикални белези на базата на общност по отношение на метроритмична, интонационна, стихова организация и начин на изпълнение. Показателни за групата са мелодии с ограничен амбитус, еднообразна мелодична линия с прекъсвания чрез провиквало, кратка форма, в които се откриват следи от начален момент в процеса на ладова организация.
От трудовите песни най-представителни са жетварските. Голяма част от тях са безмензурни, с не особено разширен тонов обем, с типични прекъсвания в края на полуизречението и на строфата, както и със специфично подчертаване на третата степен от звукореда на лада, последвано от низходящо интонационно движение до тониката.

В областта на Северозападна България

населението изпълнява и седенкарски песни, припевки, песни на трапеза, в които е запазен речитативният елемент на западнобългарския епически стил.
Разнообразието на метроритмиката като специфичен белег за фолклора на Северозападна България е дало своето отражение върху богатството на хороводната традиция. Днес практиката за изпълнение на хора на песен е отпаднала. Особено типична за маниера на интерпретация на хората в Северозападна България е лекотата на движенията, малката стъпка и т. нар. „натришане” – ситно ритмично пружиниране с краката и раменете като изява на вътрешното напрежение на играчите.
Голяма част от хората са в размер 2/4: Водено хоро — Данъц, Старо хоро,
Троекорка, Бъчванка, Цигански кулишар (като огглас от отпадналите Русалийски игри), Ситна старешка, Ломка поломка, Торлачка, Чорбаджийско хоро, Въртечка, Осмица, Влашка, Коца и др.

Неравноделните размери

често се срещат в танцовия репертоар: 5-временен в Четворна пайдушка. Тодорка – на място. Кривата, Костенско, Клатено, Зад крак, 7-временен с тривременна група в края в Ръченица, Леката, Лъжи крак, 7-временен с тривременна група на първо място в Жикино хоро, 8-временен в Арнаутска игра, 9-временен с тривременна група на последно място в Шарено, Белоградчишко, Абдал, Повторно, Лудото, Повърнушка, Дайчовата, Изворна, Поступица, 9-временен с тривременна група на второ място в Грънчарка, 11-временен петделен с тривременна група на трето място в Крепката, 11-временен петделен с тривременна група на пето място в Шира.

Инструменталното изпълнение

има своите корени в музикалнофолклорната практика на местното население. С голяма популярност се ползва дудукът като малък едноставен и голям едно- или триставен.
Дудукът се употребява главно като солиращ инструмент, понякога групово изпълнение. Високата гайда също е разпространен инструмент тясно свързан с интерпретацията на част от светбения репертоар. В областта е известна и т. нар. „ружница”, гайдуница без мех, но тя е без приложение в хороводната практика. В значително по-малка степен се срещат кавалът и окарината. В процеса на ладовата организация водещо място имат дорийския, йонийският и фригийският тетрахорд. По-малко се използуват дорийкият и еолийският лад при мелодии с разширен тонов обем, както и някои от разновидностите на хроматиката.

Музикален фолклор на Северозападна България