Житие на свети Йоан Кукузел

Кратка биография и скромен принос към изучаването на българския народен напев

от П. В. С. София, печатница “Братя Миладинови”, 1893 г.

Забележка: Текстът за житието на Свети Йоан Кукузел е преработен и редактиран от Добрин Пелтеков, за да може да бъде лесен за възприемане от учениците.

Знаеш ли, че имало един българин, чийто глас наричали „ангелски“? Разбери защо Йоан Кукузел е сред най-важните личности в историята на музиката! 

Биографичен преглед

Българската читателска публика, особено онази част от нея, която е по-добре запозната с гръцкия език, без съмнение знае, че богатата гръцка литература дължи своят разцвет не само на коренните гърци, но и на гениални личности от други народности – като Анахарсис Скитиеца, Лукиан Сириеца, Йосиф Евреина и много други. Сред всички народи, които са допринесли за развитието на гръцката писменост, българският народ е този, който най-много и още в древни времена е жертвал свои синове в полза на елинизма. И днес гърците, следвайки новите си методи на погърчване, често си присвояват българогласни чеда на Елада и се гордеят с техните научни и културни постижения.

Без да се впускам в изброяването на многобройните имена

на наши сънародници, които са използвали природния си талант в услуга на елинизма, с тази кратка беседа ще се огранича да запозная читателя само с един наш забележителен предшественик – именно великия майстор на музикалното изкуство, Йоан Кукузел, родом от град Драч, област Първа Юстиниана. След Йоан Мансур от Дамаск, той е първият реформатор на източното православно църковно пеене и е оставил на гръцки език обширни трудове по музика, както и изящни църковни песнопения, които – поради високия стил и трудността при изпълнение – са получили прозвището „бич за певците“.

За Йоан Кукузел – този велик българин, майстор на музиката

– досега не съм попадал на по-сериозно изследване в български периодични издания. А междувременно, от Възраждането на българската книжнина до днес, огромно количество мастило и хартия са били посветени на чужди гениални личности. Само някои учители по църковно пеене и певци като Антон Иванов от Севлиево и Иван Генадиев от Охрид бегло споменават името на Кукузел в предговорите към своите музикални трудове – първият в книгата „Ковчег събрания“, издадена в Цариград през 1857 г., съдържаща всички годишни църковни песнопения, а вторият – в „Пасхалия“, издадена през 1869 г., сборник със свещени песни за Страстната седмица на Великден.

В предисловието на „Ковчег събрания“ Антон Иванов,

след като възхвалява тримата цариградски певци – Хрисант, Григорий и Хурмузий, които в началото на 19 век реформират изцяло източното пеене, отбелязва, че по времето на св. Йоан Кукузел, поради липсата на методични ръководства, ученикът е изучавал пеенето в продължение на 20 до 30 години. Иван Генадиев, от своя страна, в края на „Пасхалията“ (Цариград, 1869) възторжено споменава името на Кукузел във връзка с едно оригинално и възвишено „Достойно есть“, което според него напомня гласа на „горен македонец“ – намеквайки за българския му произход и връзката с родното му място.

„…чува се мистичният глас на горен македонец – нашето любезно отечество – в почитаната Митрополия, където са се отзовавали ангелогласният наш съотечественик, нашият песнотворец Йоан Кукузел от Драч, на църква Юстиниана.“
(виж труда на Фоканца, 1864, стр. 160)

Произход и документи за народността на Йоан Кукузел

Вижда се, че тези двама българи са единствените, които бегло споменават Йоан Кукузел – и то с ясно съзнание за неговия български произход. Те вероятно са черпили сведенията си от гръцки извори, като например книгата „Чудеса на Пресвета Богородица“, частично преведена на български от Никола Карастоянов и отпечатана през 1851 г. В нея, при описанието на едно чудо – свръхестественото изцерение на болната нога на Йоан Кукузел – се говори за него, но без да се посочва народността му.

Тази и други несигурни сведения за Кукузел и неговите музикални произведения се срещат в почти всички гръцки музикални беседи, както стари, така и нови, но никъде не се дава ясно указание за неговия произход – освен може би в частицата от името му, „Кукузел“, която според някои може да е със славянско или българско звучене.

Моето задълбочено занимание с източното църковно пеене,

съвместно с един сътрудник (чието име не мога да разкрия), ме принуди да се обърна към цариградските гръцки книжарници, търсейки каквито и да е ръководства по църковна музика. Съвсем случайно и неочаквано в ръцете ми попадна документ, който, според моето скромно мнение, е от голяма важност. Той ясно свидетелства, че Йоан Кукузел е бил българин, родом от град Драч в областта Първа Юстиниана, Македония. В документа се посочва още, че при преобразуването на източното църковно пеене, той не е забравил да вплете и българския народен напев.

Този документ е бил отпечатан преди две години в Цариград, в края (стр. 125–128) на едно църковно музикално ръководство под название „Κρητικόν“, съставено около 1840 година от Стефан Ламбадарий – певец в лявата страна на патриаршеската църква, и втори път преиздадено през 1890 г. от Димитриос Йоану – протопсалт, певец от дясната страна на същата църква. Особено важно е, че второто издание се е появило в епоха, когато гърците вече усилено се стремят да заличават всичко, което напомня за България. Но, както казва народната поговорка: „Шило в торба не стои.“  Така и тук, макар и неволно, те сами признават, че след Йоан Мансур – арабин от Дамаск и първи реформатор на източното църковно пеене – идва Йоан Кукузел – “българин, който внесе в църковната музика не само арабския стил, но и българския народен напев”.

За да удовлетворя любопитството на читателя, считам за нужно да приложа тук и самия оригинален текст на гръцки език, както и превода му на български. Това е именно житието на Йоан Кукузел, включено в споменатия документ.

Читателят ще забележи в него множество синтактични грешки и солецизми, което ясно сочи, че текстът е бил преписван от някой неграмотен човек в древността. Тези недостатъци обаче не са от значение за нас, тъй като самият уважаван патриаршески певец е включил текста в сериозна книга, без да коригира граматическите му несъвършенства.

Разказ за живота на великия майстор на музикалното изкуство Йоан Кукузел:

„Дойдете всички царе, князе и владетели, за да чуете и узнаете житието на онзи, наречен Кукузел. Той се роди в славния град Драч, във времето на Първа Юстиниана. Беше сирак, отгледан само от майка си, която го даде да се учи на книжни знания. А понеже имаше сладък глас и пееше прекрасно, нарекоха го „Ангелогласният“.

Както било обичайно при царете, да събират момчета, които са красноречиви, умни и добри певци, и той бил отведен в царското училище, за да изучава музика. Оказал се изключително способен, с бърз ум и природна надареност. Всички се удивлявали на остроумието му, а царят много го обикнал. Поради тази обич дори поискал да го ожени. Но Йоан се поклонил и казал: „Моля твое царство, позволи ми да отида и да видя майка си. После ще изпълня Божията и твоята воля.“

Царят го отпратил тържествено и с почести.

Когато Кукузел се приближил до дома си, чул отдалеч жалния глас на майка си, която плачела и наричала: „Мое дете, Йоане, върни ми се!“. Той се разплакал, прегърнал я и дълго не можел да се откъсне от нея. След като прекарал време с нея, я оставил и се отправил обратно към столицата. Но вече бил взел решение – да се отрече от света.

Отишъл в манастира „Велика Лавра“ в Света гора, облечен в бедни дрехи, с лице почернено със сажди, за да не бъде разпознат. Представил се като просяк и помолил да бъде приет. Вратарят го попитал: „Какво умееш да работиш?“ А той отговорил: „Зная как да паса овце и искам да стана монах.“ Настоятелят се зарадвал, понеже манастирът имал нужда от такъв човек, и го приел с охота.

След време го постригал за монах и го изпратил в пустинята да пасе овце.

Там Йоан с радост изпълнявал задълженията си и пеел псалми. А в столицата дълго го търсили, но никъде не могли да го намерят. Една вечер, когато пасял овцете близо до морето, запял с ангелския си глас – и един пустинник, който се крил в пещера наблизо, чул песента и разбрал, че това не е човешко пеене, а ангелско.
Пустинникът, удивен от чутото, се приближил до мястото и видял, че край морето стои овчар, който пее самозабравено. Когато го наблюдавал известно време, осъзнал, че това е издирваният от царя младеж. Пустинникът веднага отишъл в Лаврата и разказал на игумена какво е видял и чул.

Игуменът, като го изслушал, отишъл в пустинята при овчаря и му казал:

„Бог ми откри, че ти си Йоан Кукузел.“ Йоан паднал на колене и със сълзи признал истината. Помолил игумена да го остави да остане в усамотение, за да служи на Бога. Игуменът, трогнат от неговата искреност, го завел обратно в манастира, дал му отделна килия и му осигурил всичко необходимо.

Малко по-късно игуменът отишъл в Цариград и се срещнал с царя. Каза му: „Господарю, моля ти се, подари ми един човек за спасение на твоята душа.“ Царят се съгласил, без да знае за кого става дума. Тогава игуменът разкрил тайната и казал, че това е самият Йоан Кукузел. Царят бил изненадан, но дълбоко развълнуван. Простил му и се зарадвал, че младежът е избрал пътя на монашеството.

Когато Йоан се върнал в Света гора, се отдал изцяло на молитва и пост.

Изградил си килия в близост до манастира, която нарекъл „Свети Архангел“. Там живял усамотено, отдаден на бдение и славословие. Всяка събота, особено по време на богослуженията на Акатиста (празник, посветен на Пресвета Богородица), той пеел с такава отдаденост, че цялото братство се умилявало.

Една вечер, след като завършил песнопенията към Божията Майка, Йоан задрямал. Тогава му се явила Пресвета Богородица. Казала му: „Радвай се!“ – и му подала златна монета, с думите: „Пей ми, и Аз няма да те изоставя.“ Когато се събудил, намерил златната монета в дясната си ръка. Тогава изпълнен с благодарност, избухнал в сълзи и прославил Пресвета Богородица.

От този момент нататък никога не чувствал болка в ранения си крак. До края на живота си не преставал да благодари на Богородица и да възпява нейното име. Когато наближила смъртта му, уредил всичко с ред и благоговение. Погребали го в църквата „Свети Архангел“, която сам бил построил. Там бил и запомнен като втори Йоан Дамаскин – велик песнотворец и възпевател на Пресвета Богородица.

Това е животът и светоносното дело на великия майстор и песнотворец Йоан Кукузел

– вторият Йоан Дамаскин, на когото самата Пресвета Богородица изцери раната и дари златна монета в знак на небесно благоволение. Понеже възпяваше с такава любов и преданост нейното име, тя му даде не само утеха и телесно здраве, но и благословение – да бъде почитан от онези, които също възхваляват Бога не само с уста, но и с душа.

В края на живота си той беше спомогнал за укрепването на църковната музика, основана не само на догматическа традиция, но и на народния напев.

Йоан Кукузел преработи и обогати източното пеене, като въведе в него елементи от българския музикален стил. Той създаде т.нар. „Полиелей на Българката“, който и до днес се счита за върховно произведение – както музикално, така и духовно.

Една от най-впечатляващите подробности е, че в този „Полиелей“ той вплел припев, който майка му някога пеела в неговото детство – на български език. Именно заради този напев той нарекъл песента „на Българката“. Това е пряко доказателство, че след Йоан Дамаскин – арабинът Мансур, първият реформатор на осмогласната система – именно Йоан Кукузел, чист българин, е бил следващият велик преобразовател на източното църковно пеене.

Това ни дава основание да се гордеем, че сме имали такъв представител в историята на християнската музика. И че неговото дело е не само духовно, но и културно наследство на българския народ.

От етноложка и историческа гледна точка, „Полиелеят на Българката“, създаден от Йоан Кукузел, е безценно доказателство за българския му произход. Неговият майчин език е бил български, и той съзнателно вплел българския народен напев в едно от най-значимите си църковни произведения. Това ни дава неоспоримо основание да го наречем българин патриот, който, макар и да е служил в двора на византийския император, е останал верен на своя народ.

За съжаление, авторът на житието не е посочил точната година на раждането на Кукузел, нито при кой византийски император е бил отведен в Цариград. Според някои източници, първият голям реформатор на източната църковна музика – Йоан Дамаскин, известен и с рожденото си име Мансур, е живял през първата половина на VIII век, по времето на император Лъв III Исавър, и е починал около 756 г.

Ако приемем, че между реформите на Дамаскин и Кукузел

има около 400–500 години разлика (период, необходим за износване и нужда от обновление на дадена система), то Кукузел вероятно е живял през XI или XIII век. Това съвпада с първото византийско владичество над България – време, в което много българи били подложени на асимилация, но и време, в което Българската книжнина и духовност продължили да живеят в манастирите и сърцата на народа.

Ако беше живял по-рано – в епохата на Кирил и Методий, например – вероятно учениците им не биха позволили талант като неговия да бъде отнет от Византия. А ако е живял след 1185 г., когато България е освободена от византийска власт, той би се върнал при българските царе, за да ги радва със своя ангелски глас.

Следователно, най-вероятно Йоан Кукузел е живял в периода между XI и началото на XIII век,

т.е. по време на византийското иго. И именно това обяснява защо той избягал от Цариград и отишъл да пее не за императора, а за овцете в Света гора – да скърби, да се моли и да служи на Бога с гласа си, докато се моли за освобождението на своя български народ.

От етнологическа гледна точка, Йоан Кукузел, чрез своя „Полиелей на Българката“, ни е оставил не само музикално наследство, но и едно непобедимо доказателство срещу опитите на гърци и сърби да присвояват македонското население. Ако той беше грък, би нарекъл творбата си „на гъркинята“; ако беше сърбин – „на сърбкинята“. Но той я нарекъл така, както я чувства – „на Българката“, в чест на своята майка и на българския си произход.

Това е ясна и звучна плесница срещу всякакви великоидеистични и шовинистични претенции.

И ако гърците се гордеят с Орфей – митичен певец, който, според легендите, с музиката си раздвижвал дори бездушни предмети – то българският народ има реален, исторически певец, чийто ангелски глас и музикално творчество са били почитани в цялата православна църква.

Днес, когато се полагат усилия за възраждане на народната музика, особено важно е да се съберат и запазят всички известни съчинения на Йоан Кукузел. Те трябва да бъдат съхранени в Народната библиотека, а „Полиелеят на Българката“ – поставен на видно място, като символ на българския принос към християнската духовна култура.

Според автора, би било достойно да се създаде певческо дружество,

чиято цел да бъде разпространяването на музикалната култура сред българския народ и развитието на българския народен напев. Това дружество би могло да носи името „Първо българско певческо дружество Св. Йоан Кукузел“ – по аналогия с ученолюбивите дружества, посветени на светите братя Кирил и Методий.

Това би било най-смисленото и справедливо възнаграждение от българския народ към неговия знаменит предшественик – македонския българин, автор на „Полиелей на Българката“, който е презрял великолепието на византийските дворци, за да се скита из пустинята, да плаче, да се моли и да пее не за човешка слава, а за славата на Бога и за свободата на народа си.

Нека неговият пример ни напомня, че църковното пеене и народната песен са неразделна част от нашата идентичност, и че наш дълг е да ги пазим, обогатяваме и предаваме на следващите поколения.

Йоан Кукузел ни призовава да се грижим не само за развитието на българското народно пеене,

но и за сродното на него източно-църковно пеене. Ако искаме нашите църкви да не изпаднат в окаяното състояние, в каквото – както се казва – се намират църквите в градовете и селата на някои други православни славянски страни, трябва да сме отговорни.

“Там, където не е възможно да се поддържа и обучи цял и добър певчески хор, се случва така, че един или двама певци пеят в църквата по новата система, което е недостатъчно.

С приключването на настоящата кратка беседа, изразявам своята дълбока надежда, че съдържанието ѝ ще подтикне компетентните среди в областта на народното ни образование сериозно да се погрижат. Не бива при днешните благоприятни обстоятелства да позволим да загине народното и църковно пеене – това духовно наследство, което нашите предци са успели да съхранят дори през най-мрачните времена на робството.”

Йоан Кукузел – Ангелският глас от България

Образователен текст, адаптиран за ученици със СОП

---

Кой е Йоан Кукузел?

Йоан Кукузел е бил музикант и певец с изключителен талант. Роден е в град Драч (днешна Албания), а майка му е българка.

Още като дете Йоан пее красиво. Хората започват да го наричат „Ангелогласния“. Забелязан е от царя и изпратен в царското училище да учи музика.

Защо напуска двореца?

Царят го обича много и иска да го ожени, но Йоан мечтае за тих и смирен живот. Той иска да служи на Бога. Затова тайно напуска двореца и отива в Света Гора (Атон), където става монах.

Чудото с Богородица

Йоан продължава да пее. Един ден, докато пеел с голяма любов, му се явила Света Богородица. Тя му казала: „Пей Ми и Аз няма да те оставя.“ На сутринта Йоан намерил в ръката си златна монета – подарък от Света Богородица.

Какво е „Полиелей на Българката“?

Това е църковна песен, посветена на неговата майка – българка. Йоан я написал със сърце и я изпълнявал с голяма любов.

С какво е известен?

• Променил църковното пеене, направил го по-красиво.
• Написал нови песни и музика.
• Признат е в цялото православно християнство.

---

ЗАДАЧИ

1. Познай: Къде е роден Йоан Кукузел?
   • а) София
   • б) Драч
   • в) Солун
     Правилен отговор: б) Драч
2. Какво му казва Света Богородица?
   Попълни липсващата дума:
   „Пей Ми и Аз няма да те ___________.”
   отговор: оставя
3. Обясни с едно изречение: Защо Йоан напуска двореца?

Защо е важно да го помним?

Йоан Кукузел показва, че когато правим нещо с любов, можем да постигнем чудеса. Той е гордост за България и доказва, че музиката може да бъде път към вяра, сила и доброта.

---

Подходящи дейности в час (за включване на деца със СОП)

1. Избор на картинки

Децата получават картинки с:

• Цар
• Манастир
• Певец
• Богородица

Задача: Да изберат кои са свързани с историята на Йоан Кукузел.

2. Подреди историята

Разпечатват се кратки изречения (или се използват магнитни карти):

• Йоан се родил в Драч.
• Пял с красив глас.
• Напуснал двореца.
• Отишъл в манастир.
• Богородица му се явила.

Задача: Децата подреждат историите по ред.

3. Музикален момент

Децата слушат кратко църковно песнопение. С обяснение:

• “Такъв тип музика е писал Йоан.”
• Въпрос: “Как се чувствате, когато слушате тази музика?“

4. Творческа задача

Децата могат да:

• Нарисуват Йоан, който пее.
• Напишат (или кажат) кратко послание: „Обичам да пея.“ „Гласът ми е дар.“

Свали  – Работен лист Йоан Кукузел

---

Учебно помагало и работа в час

Свали презентация и бележки към нея –
Интерактивен урок за Йоан Кукузел – 14слайда_с_бележки
Бележки презентация Йоан Кукузел

1. Въпроси за разбиране и дискусия

а) Проверка на съдържанието:

1. Къде е роден Йоан Кукузел?
2. Какво впечатлява царя в Константинопол, за да вземе Йоан в двора си?
3. Защо Кукузел напуска царския двор и отива в Света гора?
4. Как се проявява чудото с Пресвета Богородица?
5. Какво означава „Полиелей на Българката“?

б) Дискусионни въпроси:

• Какво според теб прави Йоан Кукузел „велик човек“?
• Какво би избрал ти – слава и богатство или духовна свобода?
• Можем ли да запазим българското, без да отхвърляме чуждото?

2. Работен лист с термини и понятия

Термин	Обяснение

3. Хронология и география

Хронологични етапи:

• Раждане в Драч.
• Обучение в Константинопол.
• Напускане на двореца и оттегляне в Света гора.
• Живот като овчар, после монах.
• Среща с Богородица.
• Музикално творчество и слава.

Карта с важни места (може да се покаже на урока):

• Драч (дн. Албания) – роден град.
• Константинопол (дн. Истанбул) – столицата на Византия.
• Атон (Гърция) – Света гора, мястото на неговото монашество.
• Лавра „Св. Атанасий“ – манастирът, където се установява.
• Цариград – отново споменат като столица, откъдето бяга.

---

Филм на БНТ за Йоан Кукузел