Цветан Радославов e автор на българския национален химн „Горда Стара планина”.
Цветан Радославове един от най-чистите родолюбци, превърнал делото си в част от съвременната ни национална идентичност.
“Родино мила теб привет!
О, майко, теб привет!
Теб, Българийо чеда сме,
Ти си наший дом свещен…”
Цветан Радославов е роден на 19 април 1863 г. в Свищов.
Роден е в град Свищов на 20 април 1863 г. В различни източници се срещат две дати 19 и 20 април 1863 година. Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветен деец Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович, но израства в семейството на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина ѝЦветан. Радославов се изучава най-напред при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово той прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия. Последователно е учител в Габрово, Русе и София.
Образова се най-напред при Емануил Васкидович
и расте в обкръжението на видни свищовлии, като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово, прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия. Между 1888 и 1893 г. е гимназиален учител в Габрово, а след това в Мъжката гимназия в Русе и в Трета мъжка гимназия в София.
През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война, в която участва като доброволец,
Цветан Радославов пише текста и композира песента “Горда Стара планина”.
За мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. По-късно през 1905 г. тя е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. става химн на България. През 1895 песента е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.
Текстът е променян нееднократно.
По време на комунизма в него е вкаран куплет на Георги Джагаров, възхваляващ червената партия водителка. Последните промени датират от 1990 г., когато прославата на БКП е премахната. След приемането на първата демократична Конституция на страната, “Мила Родино” е отново утвърдена като национален химн на Република България.
Освен създател на българския химн Цветан Радославов е и блестящ учен.
Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт. Интелектуалецът отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, за да работи за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика логика. До края на дните си живее в малка мансарда на улица ” Ангел Кънчев ” № 3, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.
Цветан Радославов умира през 1931 г в София.
Но с “Мила Родино” българите винаги ще настръхват от святост пред Отечеството и с печал ще осъзнават, че земята Рай все повече се превръща в пустиня и Ад, от които зловещо прогонваме децата си, без да питаме – горда ли е още Стара планина? източник: faktor.bg
Историята на химна „Мила Родино”
Първоначалният текст е на Цветан Радославов. При приемането на песента като химн на България през 1964 г. последният куплет, призоваващ на бой, е премахнат и са добавени други два куплета със стихове, посветени на Москва и партията, които след 1990 г. отпадат.
Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста. Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино“ става национален химн.
Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика,
като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи, и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор. Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.
След 10 ноември 1989 г. на VII Велико Народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и „Шуми Марица”, но окончателно се налага „Мила Родино“.
Настоящ текст на Химна на Република България:
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
източник: www.zakazanlak.bg
