#даскалътпомузика #историянамузиката #музикалнифакти #натозиденвмузиката

Дата/Време
Дата(и) - 08/11/2022
0:00

Категории


5/5 - (11 votes)

Patti PageНа 8 ноември 1927 година е родена Patti Page. Тя е американскa певицa и автор на песни, поп звездa на 50-те години на 20 век. За своите повече от пет десетилетия творческа работа Пати Пейдж е продала над 100 милиона плочи. Patti Page е творчески псевдоним на Clara Ann Fowler.

Пейдж подписва договор с Mercury Records през 1947 г., и е първата негова известната певица. Започва издигането си в класациите с песента “Confess” (1948 г.). Първият голям успех и донася през 1950 г. сингълът: “With My Eyes Wide Open, I’m Dreaming”.

В периода 50-та – 65-та години Пейдж “натрупва” в биографията си 14 “златни” хита. Най-известен сред тях е “Tennessee Waltz”: записан през 1950 г., Песента в продължение на 13 седмици е на върха на списъците на “Билборд” (тогава – Billboard’s Best-Sellers List). Тя е една от най-добре продаваните творби на ХХ век. Има статут на един от двата официални химна на щата Тенеси. На върха на американските класации се изкачват и три от другите и сингли от началото на 50-те: “All My Love (Bolero)”, “I Went to Your Wedding” и “(How Much Is That) Doggie in the Window”.

За разлика от много други популярни певци на 50-те години, стеснени в периферията от звездите на рокендрола, Пати Пейдж не предава позициите си. Обогатява стилът на пеене с мотиви на кънтри музиката, което и позволява да продължи да произвежда хит след хит през 60-те г.(като например “Old Cape Cod”, “Allegheny Moon”, “A Poor Man’s Roses (Or a Rich Man’s Gold)”, “Hush, Hush, Sweet Charlotte”). Сингли в изпълнение на Пати Пейдж се забелязват в кънтри класациите на “Билборд” до 1982 г.. През 1997 г. Пейдж е въведена в Залата на музикалната слава на щата Оклахома.

Клара Ан Фаулър (както е истинското име на Пати) е родена на 8 ноември 1927 година в Клерморе (Claremore), щата Оклахома (според други източници – в Маскоги (Muskogee), Оклахома), Тя е част от голямо и бедно семейство на работник в железниците. Майка и и по-големите и сестри работили като берачи на памук в плантациите. Много години по-късно, певицата си припомня в интервю, че в къщата им няма ток и след залез слънце, тя не може дори да чете. Ан се обучава в гимназия Даниел Уебстър (Daniel Webster High School) в Тълса (Tulsa), където се дипломира през 1945 г.

На 18 годишна възраст, Фаулър става редовен изпълнител в радиостанция KTUL (в Тълса, щата Оклахома), спонсорирана от Фирма за млечни продукти Page Milk Company. Именно в нейна чест начинаещата певица започнала да се представя в ефир като Пати Пейдж. През 1946 г., саксофонистът и мениджър на оркестър Джак Раел (Jack Rael), отседнал в Тълса за концерт, където чува изпълнение на Пейдж по радиото и веднага я поканва да се присъедини към неговия оркестър – Джими Джой Бенд (Jimmy Joy Band). По-късно, когато напуска групата, Раел става личен мениджър на певицата.

В средата на 40-те Пейдж гастролира в състава на Джими Джой Бенд. През 1947 г. групата се установява в Чикаго, Илинойс. Пейдж редовно пее в съпровод на малък оркестър, начело на който по това време е популярният Бени Гудман. Той е този, който помага на певицата да сключи първия си договор за запис с Mercury Records още през първата година на престоя и в Чикаго.

Първият и сингъл, “Confess”, Пати Пейдж записва през 1947 г., по време на стачка. Записът е истинско предизвикателство, защото няма артисти, които да изпълнят необходимите беквокали за нейната основна вокална партия. Със съгласието на лейбъла, певицата решава да запише беквокала чрез наслагване. Задачата е извършена от продуцента Мич Милър, служител в Mercury Records, запознат с тази технология. Така, Пати Пейдж става първата изпълнителка, осъществитела запис с многократно наложени вокали. По-късно методът е използван неколкократно в най-популярните и записи през 50-те, и поради тази причина името на певицата се класифицира в чартовете и като име на група, а в един случай – когато тя изпява четири гласа – като Квартетът Пати Пейдж (The Patti Page Quartet). През 1948 г. “Изповядай” се изкачва до 12-то място в Billboard Best-Sellers. Тя бе последвана от още четири плочи през 1948-1949, от които в двадесетката влизат “So in Love” (1949) “Money, Marbles, and Chalk”.

През 1950 г. Пейдж издава първия си бестселър хит, с тираж над един милион броя: “With My Eyes Wide Open, I’m Dreaming”. Тя е последвана от “All My Love (Bolero)”, който се превърна в нейният най-добре представен топ хит в чарта на “Билборд” до този момент: сингълът оглавява класациите в продължение на пет седмици. През същата година хит стават синглите: “I Don’t Care If the Sun Don’t Shine” и “Back in Your Own Backyard”. В края на 1950-та година е издаден “Tennessee Waltz”: той се издига до 1-вото място в класацията и бележи най-голямото търговско и творческо постижение в кариерата на певицата. Задържа се на върха на класациите 13 седмици. До края на 1950 г., от плочата са продадени повече от 7 милиона копия, а по-късно се превръща в един от най-големите американски бестселър на всички времена, Според изчисления има общ тираж от около 15 милиона. През 1983 г., песента се използува в филма “The Right Stuff”.

През 1951 г. следва серия от хитове: “Would I Love You (Love You, Love You)”, “Mockin” Bird Hill “(кавър версия на песента на Лес Пол и Мери Форд), “Mister and Mississippi”, “And So to Sleep Again”, “Detour” и накрая – първия и студиен албум «Folk Song Favorites». През 1952 г., Пати за трети път се изкачва до върха на американските класации с “I Went to Your Wedding”, като в продължение на два месеца запазва тази позиция. Пати прави кънтри версията на същата песен, като на гърба е записан друг неин хит от 1952: “You Belong to Me”. В класациите попадат и други три сингъла на Пейдж: “Come What May”, “Once In a While” и “Why Don’t You Believe Me” (по-известен във версията на Джони Джеймс).

През 1953 г., Пати Пейдж записва албум с детски песни. С хумористичната песен на Боб Мерил от този албум “”(How Much Is That) Doggie in the Window” за четвърти път се изкачва до върха на класациите. Тя е последвана от хита “Changing Partners” (сингълът достига 3-то място, и престоява пет месеца в класациите), “Cross Over the Bridge” (2-ра позиция), “Steam Heat” и “Let Me Go Lover”.

Първите признаци на намаляващ интерес към творчеството на Пейдж се появиха през 1955 г., когато в класациите попада само един сингъл “Croce di Oro”. Но година по-късно Пейдж пусна три хита, включително изкачилият се до 2-ро място “Allegheny Moon”. 1957 година е белязана от успеха на синглите “A Poor Man’s Roses (Or a Rich Man’s Gold)” (песен, записана от Патси Клайн, съща година) и” Old Cape Cod”.

През цялото това време, Пати Пейдж се появява в различни телевизионни програми – Шоуто на Дийн Мартин, Шоуто на Ед Съливан и Шоуто на Стив Алън. Тя осъществява собствено телевизионно предаване – Scott Music Hall (NBC, 1952-53), серия от програми за “Oldsmobile” под название The Patti Page Show (1955), The Big Record (CBS, 1957-58) и The Patti Page Olds Show (ABC, 1958-59). През 1960 г. Пейдж прави своя дебют на големия екран във филма “Elmer Gantry”, след това се снима в “Boys Night Out”, за саундтрака, в който записва песен.

През 1961 г. Пейдж се върна в класациите с хитове като: “You’ll Answer to Me” и “Mom and Dad’s Waltz”. Последен успех в Billboard Pop Chart и донесе сингълът “Hush… Hush Sweet, Charlotte” (1965) от филма със същото име в който вземат участие Бет Дейвис и Оливия де Хавиланд.

Малко преди това, Пейдж подписва договор с Columbia Records, в която записва до края на десетилетието. През цялото това време, нейни сингли са включени в класацията – Hot Adult Contemporary. Успех, по-специално, има кавър версията на “You Can’t Be True, Dear”, “Gentle On My Mind” и “Little Green Apples” – Пейдж с последната си творба отново се превърна в ключов фактор за американските класации.

След връщането отново в Mercury Records през 1970 г., в творчеството на Пейдж започва да доминират кънтри-кавъри като: “Almost Persuaded” на Дейвид Хюстън и “Stand Your Man”, Тами Вайнет. Албумът от 1971 г. «I’d Rather Be Sorry» се състои изключително от изпълнения с кънтри музика . През 1973 г. певицата възобновява сътрудничеството си с продуцента Шелби Сингълтън. Сред песните, които са били част от класациите за кънтри музика, са “I Wish I Had a Mommy Like You” и “Give Him Love”, както и нейния дует с Том T. Хол “Hello, We’re Lonely”.

След това в кариерата на Пати Пейдж настъпва пет-годишна пауза. Тя се връща към активна музикална кариера едва през 1980 г., когато започва да записва в Plantation Records. На сцена нейните изпълнения са придружени (основно) от голям симфоничен оркестър.

През 1988 г. Пейдж изнася концерт в Ню Йорк, където до този момент не се е появявала от двадесет години. Изявата и в Ballroom бе радушно приета от критиците. През 1990 г. тя основава собствена звукозаписна компания C.A.F. Records. По същото време се премества в Сан Диего, Калифорния. През 1998 г. тя издава първия си концертен албум на живо «Live at Carnegie Hall: The 50th Anniversary Concert», печели награда Грами в категорията Best Traditional Pop Vocal Performance. Тази награда е първа в кариерата и.

През февруари 2013 година Пати Пейдж трябваше да получи “Грами” за приносът и в музиката. Организаторите на отличието обявиха, че наградата ще бъде присъдена на изпълнителката посмъртно.

Американската певица Пати Пейдж умира на 85-годишна възраст в дом за възрастни хора в южната част на щата Калифорния на 1 януари 2013 година. Официалната причина за смъртта на певицата е “остра сърдечна недостатъчност”.

Patti Page