Дата/Време
Дата(и) - 15/09/2040
0:00
Категории
На 15 септември 1965 г. Ford Motor Company става първият автомобилен производител, който предлага осемпистов касетофон като опция за цялата си гама автомобили, продавани в САЩ. Първоначално лентите са достъпни само в магазините за авточасти, тъй като домашното осемпистово оборудване е на пазара само от една година.
Автор:
This Day in Music
Bishopswood Road
LL19 9PL
Превод: Добрин Пелтеков
Иска ми се да беше останало настрана! Е, не наистина, но ако някога е имало боклук, ненадежден и труден формат за слушане на музика, то касетата с осем песни печели всички награди.
Stereo 8 е създаден през 1964 г. от консорциум, ръководен от Бил Лиър от Lear Jet Corporation, заедно с Ampex, Ford, Motorola и RCA Victor Records.
Не ме разбирайте погрешно; работеха, но само понякога. Може би преценката ми е замъглена, вероятно е така, но имам опит от първа ръка с това безполезно изобретение.
Чувам, че някои от вас питат какво е осемписта? Е, ако сте родени, да речем, след 1974 г., няма да си спомняте; не знаете какъв късмет сте имали. По времето, когато сте станали тийнейджъри, г-н Sony е изобретил Walkman. Това беше добро изобретение, което, както знаем, революционизира начина, по който всички ние слушаме музика. Изведнъж имахме музика в движение, без да се налага да носите огромен бумбокс на рамото си. Просто пъхнете касетата с дълга по продължителност записи и можете да слушате любимите си мелодии, докато бягате, в автобуса/влака, задната част на колата на татко, училищен двор.
Това беше предшественикът на iPod – бяхте мобилни с музиката си. Само че батериите не издържаха много дълго и бяха скъпи.
Както и да е, достатъчно, обратно към осемте писти. Първата ми работа беше в много голям магазин за записи (преди изобретяването на компакт диска). Продавахме музика в три формата: винил, касети и осем писти. Беше мое нещастие често да управлявам гишето с осем писти по време на най-натоварената част от деня – обяд.
Мъже в костюми се редяха на опашка, за да купят най-новите издания на Stones, Pink Floyd, Led Zeppelin и т.н., знаейки много добре, че ще се върнат в магазина през следващите няколко дни с много дълга лента от лента, увита около пластмасовата кутия .
Да, лентата винаги излизаше от тези неща. Те не само бяха много темпераментни, но и музиката спираше, когато лентата се сменяше от ролката. Така че по средата на излизането в колата до „Stairway To Heaven“ музиката ще спре. Тишина за три секунди, след това обратно към китарното соло на Джими.
Ето техническото обяснение за това: Касетите имаха звукова пауза поради наличието на дължина от метално фолио, което един сензор отчита и сигнализира края на лентата и действа като снаждане за примката. Фолиото преминава през чифт електрически контакти, които бяха по пътя на лентата. Контактът на фолиото затваря електрическа верига, която включва соленоид, който механично измества главата на лентата до нивото на следващата писта.
Все още тук?
Лентите с осем писти бяха боклук. Те се задръстваха, когато лентата се замърси, лубрикантът се износва и ако лентата е изложена на топлина, когато я оставите на задния рафт в колата, с течение на времето щеше да трепти, и след това да лежи по целия под на вашия автомобил.
В САЩ касетите с осем писти бяха изтеглени от магазините за търговия на дребно до края на 1982 г. Някои заглавия бяха все още налични до края на 1988 г. Много от тези издания от късен период сега са много колекционерски поради малките произведени количества! Сред най-редките е Тексаският потоп на Стиви Рей Вон. Друг е Bruce Springsteen and the E Street Band’s Live/1975-85, който беше един от малкото пакетирани комплекти, издадени на винил, касета, компакт диск и лента с осем писти.
Има дебат сред колекционерите относно последната рекламна осем пистова касета, издадена от голям лейбъл, но мнозина са съгласни, че това е Greatest Hits на Fleetwood Mac през ноември 1988 г.
По днешните стандарти, когато светът е пълен с преносима музика, касетата с осем писти изглежда доста (щракване) остаряла: голяма и обемиста, безкрайно повтарящата се лента, досадният навик (щракване) да прекъсва песните по средата със звуково щракване, за да се движат през всеки от своите квадранти. Освен това предвиденият ред на песните често се нарушава (щракване), което води до онези дълги периоди на мълчание между песните.
Отивам да заредя своя iPad.