Дата/Време
Дата(и) - 14/04/2024
0:00
Категории
През нощта на 14 април 1912 година “Титаник” се сблъсква с огромен айсберг, получава пробойни в корпуса и в продължение на близо два и половина часа бавно потъва, а с него и 1500 души и многобройният екипаж, общо 1635 души. В това число и оркестърът, който геройски свири до последния момент, подържайки духа и способствайки да се овладее паниката сред множество. В спомените си мнозина от оцелелите твърдят, че последните звуци, дочути от тях откъм парахода, са на мелодията “Autumn”.
Знаете ли, че:
Малко известен, а всъщност отдавна забравен факт е, че същият този оркестър е направил последните си наземни изпълнения в България. Вероятно това са били последните му континентални концерти, защото е възможно до качването на „Титаник“ и отплаването му да са правени и други участия на Острова. Ето как става това!
В късната есен на 1911 г. във Варна акустира британски пътнически параход, от който на брега слиза оркестърът на Уолъс Хартли (Wallace Hartley). Той е цигулар и добре познат в деловите среди и сред заможната публика бендлидер, редовно наеман от прекосяващите Северния Атлантик параходи близнаци “Лузитания” и “Мавритания”, собственост на фирмата “Гунард лайн”. В паузите между две плавания съставът отсяда в луксозните заведения на големите европейски градове, винаги желан и добре приет. Така става и във Варна, където Уолъс Хартли и неговите колеги започват да свирят в Морското казино на града. От него днес са останали само двете сладникави статуи в двора на сегашното заведение до входа на Морската градина. Интересът към оркестъра е голям, репертоарът интригува със своите американски предложения, а слухът за тази новост бързо се разпространява и достига до София. Управителят на току-що построеното Градско казино (днес Софийска градска художествена галерия, макар и с невъзстановени след бомбардировките през януари 1944 г. фасада и надстройка) кани състава и предлага по-добро заплащане.
Така през зимата на 1911/1912 г. оркестърът на Уолъс Хартли пристига в столицата и започва работа в казиното при подчертан публичен интерес и нескрито любопитство. Всъщност британците в него са лидерът, който е от Дюсбъри, Брайли (W.T.Brailey) от Лондон, Удуърд (J.W.Woodward) от Хедингтън, Кларк (J.F.Clarke) от Ливърпул, Юм (J.L.Hume) от Дънфрайс и Тейлър (P.C.Taylor) от Лондон. Останалите двама са от континента – белгийският цигулар Жорж Кринс (George Krins) от Лиеж и френският челист Роже Брико (Roger Bricoux) от Лил. Репертоарът е изграден от смесица между европейската салонна и американската танцова музика, която включва и най-модното за момента предложение – рагтайма. От чисто историческа гледна точка е особено важно да се спомене, че съставът свири две (а може би и повече!) от най-популярните заглавия на Ървинг Бърлин (Irving Berlin). Те са написани и издадени на ноти (звукозаписът е все още в ембрионален етап) през същата 1911 година – “Alexander’s Ragtime Band” и “In The Shadous”. Специално “Алекзандърс рагтайм бенд” и до днес е световен хит, а в България до края на Втората световна война се изпълнява с пригодения български текст “По целий свят/дори у нас/прочут е “Александър джаз…”.
Без колебание може да се заяви, че чрез оркестъра на Уолъс Хартли във Варна и София за първи път прониква новата американска музика, предходник и градиент на джаза. Самият джаз през 1911 г. все още е във фазата на ферментация, неизбистрен като стилово направление, локално затворен в Ню Орлийн и поречието на Мисисипи, поради което е неизвестен дори на афроамериканската аудитория в САЩ.
Концертите на състава будят особен интерес сред българското музикантство. То попива материал от всички възможни посоки и, макар все още да е в плен на ориенталските интонации, надава ухо за европейските, та дори и американските предложения. Процесът ще се задълбочи след Първата световна война. Тогава, било чрез звукозаписа, било чрез живия пример на нашите музиканти, емигрирали в САЩ след Илинденското въстание и прибрали се като доброволци в Балканската, Междусъюзническата и Световната война, тази музика става все по-достъпна.
Новината за гибелта на “Титаник” светкавично стига и до България, възприета по различен начин във Варна и София, от една страна, и малките населени места – от друга. Обяснимо е, защото сред жертвите има и българи от Троянско (с. Гумощник, Троянска община) и Ямболско, поели за Америка по пътя на икономическата емиграция. Докато интелигенцията от столицата и крайморския град пази все още пресния спомен за Уолъс Хартли и неговите колеги. Ето как описва реакцията на новината за катастрофата големият наш писател Константин Константинов: “…Припомнихме си хубавия момък със слабо закъдрени руси коси, диригент на малкия оркестър, който ни се покланяше усмихнат, когато му ръкопляскахме и искахме да повтори (…). Той беше дошъл в тая чужда страна да изкара оскъдната си прехрана, създавайки всяка вечер удоволствие на хората по масите, и сега бе загинал с ореол на трагично мъжество. Ние не знаехме кой е, откъде е дошъл, как се наричаше, но почувствахме истинска скръб, като че в това нещастие бяхме загубили много близък човек…”(Константинов Константин, 1966. “Път през годините”, София; държавно издателство “Български писател”, стр. 219-220.) Автор Владимир Гаджев