Дата/Време
Дата(и) - 10/09/2023
0:00
Категории
Хосе Монсерат Фелисиано Гарсия е роден на 10 септември 1945 г.
Той е пуерторикански певец, виртуозен китарист и композитор, известен с много интернационални хитове, включително новогодишния сингъл от 1970 г. „Feliz Navidad“.
Фелисиано е роден в Ларес, Пуерто Рико, в семейство от дванадесет деца. Роден е сляп, причината е вродена глаукома. Започва да свири на тенекиена кутия на тригодишна възраст акомпанирайки на вуйчо си. Когато е на пет години, семейството му се премества в Испанския Харлем в Ню Йорк, и на девет години играе в Teatro Puerto Rico.[4] Започва музикалната си кариера свирейки на акордеон, докато един ден не получава от дядо си китара. Казва сам за себе си: „затварях се за по 14 часа на ден, за да слушам рок албумите от 1950 г., класическа китара, и джаз изпълнители като Уес Монтгомери“. По-късно взема уроци при Харолд Морис, който от своя страна е бил ученик на Андрес Сеговия.
На 17 години напуска училище, за да свири в нощните клубове; първото му професионално изпълнение е в Детройт, Мичиган.
През 1963 г. свири в кръчми и клубове из САЩ и Канада, по-специално Гринуич, Ню Йорк и Ванкувър. През 1964 година излиза първият му сингъл „Everybody Do the Click“ (който е хит на Филипините в продължение на 14 седмици). По-късно през 1965 – 66 г. издава първия си албум The Voice and Guitar of Jose Feliciano и A Bag Full of Soul. Двата фолк-поп-соул албума демонстрират таланта му, радиостанциите из САЩ го описват като „десетопръстия маг“. Поканен е в Нюпорт на Джаз фестивала през 1964 г.
През 1966 г. отива в Мар дел Плата, Аржентина, за участие във фестивал. Там прави силно впечатление на RCA Victor, който официално го кани да остане и да запише албум на испански. Не са били уверени какво точно искат да запишат, при което Фелисиано предлага болеро.
Резултатът е два хита сингъла: „Poquita Fe“ („Малко вяра“, или „Sin Fe“, „Без вяра“), песен, написана от пуерториканеца Боби Капо, и „Usted“ (Ти).
Година по-късно Фелисиано е трябвало да посети Обединеното кралство, но властите не позволяват на кучето му водач да влезе в страната, ако не е било поне 6 месеца под карантина. Карантината е била наложена по това време, за да ограничи разпостранението на бяс. Написва по този повод песента „No Dogs Allowed“ („Забранено за кучета“), която разказва за първото му посещение в Лондон.
По време на престоя си в Англия на 16 юли 1967 г. Фелисиано участва на живо в радиопредавания на станциите Радио „227“ и Радио „355“, месец преди да бъдат закрити от властите.
След още два успешни албума Фелисиано е популярно име из цяла Латинска Америка. Премества се в Лос Анжелис, Калифорния, където заедно с Рик Джарард записват песента на групата The Doors „Light My Fire“ в латински стил и когато я пускат като сингъл, достига 3-то място в поп класациите в САЩ през лятото на 1968 г. Продадени са повече от един милион копия на американския пазар. Песента е номер едно в много държави в това число Канада, Бразилия и Обединеното кралство и е отличена със сертификат за най-продавана песен gold disc (златен диск).[7] Заради този си успех печели две награди Грами за най-добър нов изпълнител на годината и за най-добра поп песен за 1969 г.
През октомври 1968 г. в разгара на протестите срещу войната във Виетнам на Фелисиано е предоставена възможността да изпълни националния химн на Tiger Stadium в Детройт по време на предварителните игри. Неговото изпълнение в латино стил предизвиква дебати, в резултат на което много радио станции отказват да излъчват негови песни и кариерата му преминава в застой за почти три години.
На 10 май 2010 г. Фелисиано отново изпълнява националния химн на Комерика Парк в Детройт. Изпълнението му е подобно на това от 1968 г., с акустична китара в латино стил.
През 1970 г. композира и издава албум с рождественна музика, Feliz Navidad, който може да се счита за най-известният, записван от него. Песента „Feliz Navidad“ („Весело Рождество“), която е и заглавие на албума, е изпълнявана от много различни изпълнители и понастоящем е част от традиционните рождественни песни в САЩ, Канада и Латинска Америка. От години по Рождество „Feliz Navidad“ се смята за една от най-често пусканите по радиото песни и най-често теглените. Също така, според ASCAP, се смята за една от 25-е най-често въртяни в ефир коледни песни в света.
През 1971 г. Фелисиано пътува до Италия за участие в музикалния фестивал Санремо, изпълнява песента „Che sarà“ на италиански, печели второ място в конкурса и овациите на публиката. По-късно записва песента „Che sarà“, която става голям хит в Италия, Европа, Азия, също и в страните отвъд желязната завеса. Фелисиано я записва още на испански „Qué Será“ и английски „Shake a Hand“.
Записва и изпълнява песни през 1970 г. за комедийния сериал Chico and the Man и играе в същия като братовчед на Чико (Freddie Prinze), певецът Пепе Фернандо. През 1970 г. също така играе и композира за телевизионни сериали и филми: McMillan & Wife, Kung Fu, записва саундтрака за филма Aaron Loves Angela през 1976 г. и Mackenna’s Gold с Куинси Джоунс. Записва с много други изпълнители: Бил Уитърс, Джон Ленън, Джони Майкълс, Майкъл Несмит, Натали Кол и Глория Естефан.
През 1974 г. изнася концерт в Прага, Чехословакия, делейки сцена с чехословашкия идол Карел Гот. Фелисиано е един от малкото западни поп-изпълнители, които са имали възможност да излязат на сцена в страните отвъд желязната завеса.
1980-до днес
Фелисиано се радва на успех, пеейки и на испански, и на английски език, и печели пет поредни награди за най-добър поп китарист на списанието Guitar Player.
През 1987 г. получава звезда в алеята на славата в Холивуд и звезда в алеята на славата в родния си Пуерто Рико. През 1987 г. записва „The Sound of Vienna“ – песен, която е номер едно за четири седмици, записва с известния Виенски симфоничен оркестър. С него участва на живо по националната телевизия в Дунав парк пред повече от 60 000 души. През 1980 г. звукозаписните компании му дават възможност да записва само за страните от Латинска Америка, с което той печели още четири награди Грами за най-добър латиноамерикански изпълнител. Записва дует с най-известния мексикански певец по това време – Хосе Хосе.
През 1994 г. Фелисиано записва денс албум на английски – „Goin’ Krazy“ (MJM Records) под псевдонима JR. Latino DJ, което му спечалва нови фенове.
През 1995 г. в Ню Йорк преименуват държавното 155-о училище на Училище за сценични изкуства „Хосе Фелисиано“. През 1996 г. участва във филма „Фарго“.
Фелисиано е и първият член на съдийската комисия към Independent Music Awards за подкрепа на независими изпълнители.