Дата/Време
Дата(и) - 07/04/2024
0:00
Категории
На 7. 04. 1805 във Виена е първо изпълнение на Трета симфония на Бетховен.
През 1804 г. Бетховен завършва с упорит труд отдавна замислената Трета симфония – „Героична”. В лицето на Наполеон Бонапарт, когато е още първи консул на републиката, той вижда великия герой, който ще освободи страдащото човечество, и създава творбата си в израз на симпатиите си към него и към Великата френска революция и като отглас на своите демократични републикански схващания. Сравнява Наполеон с най-заслужилите римски консули. Най-отгоре на заглавната страница написва „на Бонапарт”, а по-долу – „Луиджи ван Бетховен”.
Една пролетна сутрин при Бетховен идва ученикът му Фердинанд Рис
и му съобщава горчивата новина, че Наполеон се е провъзгласил за император и е коронясан лично от папата. Бетховен изпада в страшен гняв, изкрещява: „Предател! И той се оказа обикновен човек! Сега ще стъпче с краката си всички човешки права и, следвайки само самолюбието си, ще се постави над всички други и ще стане тиранин!” След това взема партитурата на симфонията, скъсва заглавната страница на парчета и я стъпква яростно с крака. После написва друго посвещение: „Симфония ероика“ – в памет на героите, паднали за свободата на човечеството. (В. Галацка, Музикална литеоатура на западноевропейските страни, С., ДИ „НИ“, 1956, стр. 23)
При първото изпълнение на симфонията / Виена, 7. 04. 1805/ под диригентството на Бетховен
критика и публика се отнасят студено, дори враждебно към тази монументална творба – намират я груба, странна, чудовищна, прекомерно дълга. По време на изпълнението се чува глас от публиката: „Давам един кройцер, за да свърши това нещо.“. Драматургът А. Коцебу заема най-крайна позиция – според него симфонията е плод на необуздано въображение, в нея има нещо „много крещящо и чудновато“… На обвиненията за нейната продължителност Бетховен отговаря: „Когато напиша симфония, продължаваща цял час, „Героичната“ ще ви се стори кратка.“
Друга малка група приятели на Бетховен пишат, че „тази симфония е гениална творба и че ако днес тя не се харесва, причината е в публиката, която е недостатъчно образована в художествено отношение. След много години симфонията ще бъде разбрана и оценена.“ „Героика“ е първото ярко доказателство за революционното и реформаторско дело на Бетховен. Тя е концентрат на мъдра философия и силни чувства, етапно постижение в световната музика.
Тази грандиозна творба надвишава по своите мащаби всички създадени дотогава симфонии, отличава се от тях и по количеството и изразителната мощ на темите, и по многообразието от идеи, образи и настроения. По-късно, когато е композирана и Осмата симфония, Кристоф Куфнер запитва Бетховен коя своя симфония обича най-много. Петата ли? „Не, не! „Героичната •!”- отговаря без колебание композиторът.