Дата/Време
Дата(и) - 16/07/2024
0:00
Категории
На 16 юли 1782 се състои премиерата на операта “Отвличане от Сарая” от Моцарт.
Във Виена основават немски национален театър и поръчват на Моцарт
да напише опера – вече на немски, а не на италиански език. Той почва с голям ентусиазъм работа над операта „Отвличане от сарая“ по пиесата на Бретцнер „Белмонте и Констанца“. Либретото написва сам с помощта на актьора Стефани. Драматург по рождение, той успява да създаде хубаво либрето. Работата тръгва необикновено бързо и само за 14 дни операта е готова.
Моцарт сам ръководи подготовката за премиерата /16 юли 1782/, която има огромен успех. Оттогава досега тази опера се играе по всички оперни театри на света. Прекрасните мелодии на операта звучат по концерти, по радиото, по телевизията. Дуетът между Педрило и Осмин „Да живее Бакхус“ е едно от най-великите достижения на оперното творчество на Моцарт. Творбата не се харесва само на императора, който я окачествява като твърде „сложна и учена“: „Прекалено добра за нашите уши, с ужасно много ноти, скъпи мой Моцарт“ – изразява той неудоволствието си пред композитора. „Точно толкова, колкото е нужно, Ваше величество“ – отговаря твърдо Моцарт.
„Отвличане от сарая“
Действието се развива в Турция. Героинята Констанца със слугинята си попадат в робство при Селим паша. Идва годеникът й Белмонте със своя слуга. Четиримата организират бягство, но са разкрити и ги очаква голямо наказание. Накрая Селим, трогнат от чистата любов на влюбените, им прощава и ги освобождава.
Операта е написана в стила на немския зингшпил. близък до „опера-буфа“. Героите са обрисувани с голяма реалистична пълнота. В тази опера Моцарт най-сетне осъществява цялостно естетическите си принципи в областта на оперното творчество: „В една опера е необходимо поезията безусловно да бъде покорна дъщеря на музиката. Музиката трябва да царува неограничено и да ни кара да забравим всичко останало… Без мелодия музиката е бездушна.“ (Е. Чорная, Моцарт, С., НИ, 1964, стр. 142.) Ясно е, че становището му е противоположно на това на Глук, който смята, че музиката в опера¬та трябва да бъде подчинена на поезията.