Дата/Време
Дата(и) - 19/12/2024
0:00
Категории
Милчо Левиев е роден на 19 декември 1937 г. в Пловдив в еврейско семейство. Първа негова учителка е Пенка Кръстева-Петрова. Завършва Държавната консерватория през 1960 г. Негови професори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966. От 1963 до 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония.
По идея на Радой Ралин създава групата „Джаз Фокус’65“, с която гастролира в страната и чужбина до 1970 г. при голям успех. Едно от най-известните му произведения за този период е аранжиментът на песента на Пол Маккартни „Вчера“ (Yesterday). Пише и филмова музика.
През 1970 г. по покана на Дон Елис напуска България и заминава за Лос Анжелис. Остава с него до 1977 г. В началото на 1980 г. се завръща за кратко в страната и изнася поредица от концерти. Бил е на многобройни турнета из Европа и САЩ. Преподава в Южнокалифорнийския университет (University of Southern California) и майсторски клас в Нов български университет.
На 12 октомври 2019 година, на 81 годишна възраст, в Солун, Милчо Исаков Левиев – български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист, работил през голяма част от живота си в Съединените щати. Брат е на художника Йоан Левиев.
Тленните му останки са кремирани. Прахът му е разпръснат над Пловдив, Лос Анджелис и Солун.
Творчество
Автор е на симфонии и камерна музика.
Награди и отличия
През 1997 г. е удостоен с орден „Стара планина“ „за извънредно големите му заслуги към Република България в областта на музикалното изкуство и по случай 60 години от рождението му“.
През 1999 г. е удостоен с титлата Почетен доктор на Нов български университет „за заслуги към съвременните интерпретации в джаза и за принос към департамент „Музикално-сценични изкуства“ на НБУ“.
През 2007 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, „за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството и по повод 70 години от рождението му“.[5]
Композиции
Симфоничен оркестър
Вариации върху тема от Корели за пиано и симфоничен оркестър (1955);
Концерт за джаз-комбо и оркестър (1965);
A Little Old Time Music (1959);
„Музика“ за биг бенд и симфоничен оркестър (1966);
„Балкански каубой“, сюита за симфо-поп оркестър (1969);
„Пробният камък на Исак“ за пиано и симфоничен оркестър (1975);
„Симфо-джаз скици“ за джаз-комбо и симфоничен оркестър (1982);
„Соната“, оркестрова версия на Соната за цигулка и пиано;
Рапсодия „Орфей“ за пиано и симфоничен оркестър (1988);
„Зелената къща“, джаз кантата (1988).
Камерна музика
Соната за цигулка и пиано (1957);
11 инвенции за инструменти или гласове (1978).
Клавирна музика
„Токатина“ (1959);
„Блус в 9“ (1963),
„Делнично утро“ (1965);
„Отклонение“ (1967),
„Един детски ден“, сюита (авт. вариант за духов квинтет и стр. квартет (1976);
Вариации за две пиана по тема на Корели (1956/1982);
„Етюд на басов ключ“ (1984);
„Братя“ (1994).
Музика към филми
„Горещо пладне“, реж. Зако Хеския (1965);
„Мъже“, реж. Васил Мирчев (1966);
„Отклонение“, реж. Гриша Островски, Тодор Стоянов (1967) (Златен медал и награда на ФИПРЕСИ, Москва, 1967);
„Опасен полет“, реж. Димитър Петров (1968);
„Малки тайни“, реж. Волфганг Щауте (1968);
„Иконостасът“, реж. Христо Христов, Тодор Динов (1969);
„Един снимачен ден“, реж. Борислав Шаралиев (тв, 1968);
„Осмият“, реж. Зако Хеския (1969);
„Понеделник сутрин“, реж. Ирина Акташева, Христо Писков (1966/1968);
„Chickpeas“, реж. Nigol Bezjian (USA) (1992);
„Писмо до Америка“, реж. Иглика Трифонова (2001);
„Electric Heart: Don Ellis“, реж. John Vizzusi (USA) (2007).