Дата/Време
Дата(и) - 29/01/2024
0:00
Категории
Премиерата на „Дон Жуан“ е на 29 януари 1787 г. в Пражкия оперен театър.
С присъщата си упоритост, целеустременост и самодисциплина Моцарт започва работа над „Дон Жуан“
още във Виена и дори по време на пътуването, в каретата. В сюжета заляга средновековната легенда за „севилския прелъстител“ дон Хуан Тенорио, „покорителя на 1003 женски сърца.“ (Той е испански благородник-авантюрист от XVI в., за чиито приключения се създават легенди. Същия сюжет използват Молиер, Голдони, Байрон, Пушкин, Хофман, Проспер Мериме, Балзак, Бернард Шоу и композиторите Гацанига, Глук, Даргомижски, Рихард Щраус и други.)
Вътрешната сила на Дон Жуан, неговата жизнена активност, обаяние и смелост карат Моцарт да го издигне в централен образ. В тази опера композиторът обединява дълбокия психологически драматизъм и романтичната патетика с присъщите черти на комичния жанр.
Моцарт продължава работата над операта в Прага. Както и в други случаи, той композира без помощта на инструмента, опрян само на вътрешния си слух. Работи по всяко време – и когато почива, и когато се разхожда, а вечер разработва в детайли и незабавно нотира онова, което е съчинил през деня.
Идва есента на 1787 г., наближава премиерата, а увертюрата още не е започната.
Единствено самият композитор е спокоен. През деня по време на почивката играе билярд и си подсвирква с уста. Не участва в никакви разговори, нито си отвлича вниманието с някои външни обстоятелства. Има вид на улисан в играта човек. Настъпва вечерта срещу премиерата. Композиторът моли съпругата си да му приготви кафе, за да не заспи, и да му разказва анекдоти. Работи усилено и до сутринта увертюрата е напълно готова – изящна, съвършена, моцартовска. Дава я в театъра, където разписват щимовете и репетират до вечерта. По-късно Шарл Гуно написва възторжена статия за гениалната увертюра.
Премиерата на „Дон Жуан“ е на 29 януари 1787 г. в Пражкия оперен театър.
Едва ли друг композитор е получавал дотогава толкова възторжени и бурни аплодисменти от пражката публика. Антонио Салиери плаче от завист, а Хайдн казва на Моцарт: „Дори да не си написал нищо друго освен „Дон Жуан“, пак би бил велик композитор!“
Чайковски нарича „Дон Жуан“ „опера на оперите“, „бисер на музикално вдъхновение“, пред което бледнеят много творби преди и след нея. Когато Чайковски е малък, баща му доставя на семейството латерна със записи на операта „Дон Жуан“от Моцарт, която прави на детето огромно впечатление. По този повод Чайковски пише: „Музиката на „Дон Жуан“ беше първата музика, която произведе върху мене потресаващо впечатление. Тя ме доведе до свят възторг, който даде по-късно своите плодове. Чрез нея аз проникнах в света на художествената красота, където витаят само най-великите гении. За това, че посветих живота си на музиката, съм задължен само на Моцарт. Той даде първия тласък на моите музикални сили и ме накара да обикна музиката повече от всичко на света.“