Споделете в
5/5 - (1 vote)
#даскалътпомузика #историянамузиката #музикалнифакти #натозиденвмузиката

Дата/Време
Дата(и) - 06/05/2024
Цял ден

Категории


6 май 1941 година

Родена е голямата българска оперна певица Гена Димитрова (сопран).
1965 – завършва Музикалната академия, вокален факултет при проф. Христо Бръмбаров.
1965 – 1971 – пее в Софийската опера, от 1967 – солистка.
1971 – 1972 – специализира пеене в школата към миланската “Скала” на държавна стипендия. Започва международната си кариера във Франция с операта “Силата на съдбата” от Верди.
След 1972 гастролира с голям успех в най-известните оперни сцени по света като миланската “Скала”, “Ковънт гардън”, Лондон, Парижката национална опера, “Метрополитен” в Ню Йорк, Виенската държавна опера, Берлин, Залцбург, “Арена ди Верона”и др.
Награди: 1970 – златен на 4-ия международен конкурс за млади оперни певци
1971 – златен медал на 4-ия международен конкурс в София
1972 – конкурс в Тревизо, Италия, за най-добра изпълнителка на Амелия в “Бал с маски” на Верди 1980 – печели “Сребърната арена” в “Арена ди Верона” за изпълнението в “Джоконда” от Понкиели.
1981 – печели наградата за оперен изпълнител на годината във Фоджа, Италия.
1987 – печели “Златния Верди” в Бусето, Италия.
1989 – печели наградата “Пучини” в Торе дел Лаго – Лука за изпълнението в “Турандот”, “Тоска” и “Момичето от златния Запад” от Дж. Пучини.
1996 – носител на орден “Стара планина”, първа степен.
Вдовица с дъщеря.
Хоби – вокален педагог.

На 11 юни 2005 Гена Димитрова почива в Милано.

———————————
Беше в далечната 1967 година, когато за пръв път чух този глас, завладяващ, преливащ от емоция, огромен и богат на тембри. И незабравим! Неговите мощни и многообразни вибрации се трансформират във вълни от чувства с много нюанси и настроениe, което изгражда у слушателя представа за героините й, дори когато слуша само записите й. Нещо, което не е типично за оперния певец. Обаче Гена Димитрова притежаваше тази особена надареност, която шлифоваше търпеливо през годините, и я умножи с една фина музикалност и сърцата актьорска игра. Това бързо я отведе до върха на оперното изкуство, когато значимостта и авторитетът й бяха признати в целия оперен свят.

Великата Гена Димитрова започна кариерата си веднага след завършване на Музикалната академия в София, където имаше шанса да учи при един от най-големите – ненадминатия в педагогическите си умения певец проф. Христо Бръмбаров. Само на 26 години и със статут на стажантка в Софийската опера, с няколко не много големи роли прави истинския си блестящ дебют – с една от най-тежките Вердиеви сопранови партии на Абигаил от „Набуко”. Роля, която през лятото на 1970 г. й донася голямата награда на Международния конкурс за млади оперни певци. Необикновената й дарба впечатлява авторитетното международно жури от прочути оперни певци, режисьори и директори на големи театри. И постепенно й отваря пътя към големите сцени на Европа и Америка; донася й специализация в Италия. Певицата често изтъкваше: „Абигаил е моят боен кон”.

Необикновена е съдбата на Гена Димитрова. Да си роден в едно селско семейство и да изкачиш върховете на оперното изпълнителско изкуство, името ти да означава престиж, да станеш образец на изключителен Вердиев и Пучиниев интерпретатор… След 1973 година, когато за първи път стъпва на сцената на Миланската Скала, за Гена Димитрова започва много усилен период, в който упорито, с воля и много труд тя устремено върви напред. От най-добрите и известни европейски театри в Италия, Франция, Германия, Южна Америка към постоянни ангажименти в Миланската скала, Ковънт Гардън, Виенската опера и Метрополитън. Театри, в които влиза достолепно и по червен килим като истинска Дива. В края на 70-те и началото на 80-те години Гена Димитрова вече е в най-голямата оперна орбита, една от най-търсените и най-касовите певици в света. Нейното изкуство се оценява, почти без изключение, със суперлативи, а гласът й смайва публиката на петте континента.

В своята повече от четвъртвековна кариера Гена Димитрова е изпълнила 32 роли за драматичен сопран, предимно от италианския репертоар. Само от Верди – 16 роли, между които, освен великолепните й изпълнения на Лейди Макбет, Аида, Леонора от „Трубадур”, Амелия от „Бал с маски” и други, са и много рядко изпълняваните Гризелда от „Ломбардци”, Леонора от „Оберто граф ди Бонифачо” и др. Гласът й притежава блясък във високия регистър и с удивителна лекота изпълнява пределни за сопраното височини, но и дълбоките ниски тонове, присъщи на мецосопрана. Така тя много успешно изпя и мецосопрановата роля на фараонската дъщеря Амнерис от „Аида”. Слушаха я в Скалата и в Софийската опера. Беше неописуемо вълнение – Гена да пее не етиопската любима на Радамес, а гордата надменна Амнерис. В Щатите експериментира с ролята на Еболи от „Дон Карлос”, след като сезони наред и с голям успех бе пяла Кралица Елизабет. Уникално и с дързостта си като резултат постижение.

След 1982 година Гена Димитрова вече е част от състава на „Светая Светих на операта” – Миланската Скала. Тук участва в най-важни събития – премиери и откриването на няколко поредни сезона, в турнета в Япония и т.н. На сцената е редом с най-големите тенори – Павароти, Доминго, работи с режисьори и диригенти от ранга на Стрелер, Мути, Абадо, Маазел. Гастролните й пътища чертаят сложни траектории от София до Ню Йорк, от Милано до Буенос Айрес, от Токио до Москва, от Мюнхен до Кайро. Става най-предпочитаната изпълнителка на Абигаил от „Набуко”, Принцеса Турандот, Аида, Джоконда, Момичето от Запад, Сантуца. Пее сезони наред на Арена ди Верона, в Залцбург, награждавана е като забележителна изпълнителка на Верди, има и специалната награда „Пучини”, и др. В края на живота си се посвети на младите и помогна на не един и двама певци да поемат по големия път. Гена Димитрова беше откровен, сърдечен и отзивчив човек, ярка личност с уникален талант, изпълнител, който се вписа в историята на световното оперно изкуство с изключителните си художествени постижения.
По публикацията работи: проф. Боянка Арнаудова

Гена Димитрова